ВЛИЯНИЕТО НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ ВЪРХУ УСТОЙЧИВОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ.

ВЛИЯНИЕТО НА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ ВЪРХУ УСТОЙЧИВОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ.

Радомир Дуков

ВА“Г.С.Раковски“

Резюме: Докладът разглежда взаимовръзката между предотвратяването на изпирането на пари и устойчивостта на държавното управление, като поставя акцент върху влиянието на ефективните политики и механизми за противодействие върху политическата, икономическата и институционалната стабилност. Анализира се доколко пропуските в системите за превенция, регулации и контрол могат да подкопаят общественото доверие, да създадат условия за корупционни зависимости и да отслабят легитимността на държавните институции. В същото време се изследва дали инвестициите в усъвършенстване на процесите, подобряване на надзора и междуинституционалното сътрудничество допринасят за повишаване на прозрачността, отчетността и доброто управление. Докладът цели да очертае стратегическата роля на ефективното предотвратяване на изпирането на пари като ключов фактор за стабилността и устойчивото развитие на държавата.

Ключови думи: противодействие на изпирането на пари; стабилно държавно управление; предикатни престъпления; корупция; финансови престъпления; устойчиво управление; международни стандарти; икономическа стабилност.

I ВЪВЕДЕНИЕ (Увод)

Настоящият доклад има за цел да обследва дали съществува пряка зависимост между процесите по предотвратяване на изпирането на пари и стабилността на държавното управление. Изследва се доколко слабостите в тези процеси влияят върху стабилността на управлението, както и обратната връзка между двете. В контекста на глобализацията и бързото развитие на технологиите се разглежда актуалността на темата и доколко тези два процеса следва да бъдат пряко обвързани и анализирани заедно.

Докладът анализира перспективите пред противодействие изпирането на пари и стабилността на държавното управление в България. Представят се дефинициите на двете понятия и се потвърждава взаимовръзката между тях, като се разглежда необходимостта от цялостна стратегия, която едновременно да повлияе върху ефективността на противодействие срещу изпирането на пари и да допринесе за повишаване стабилността на държавното управление.

Освен това докладът разглежда възможните перспективи за развитие в тази област и влиянието им върху управлението на страната. Изследват се факторите, които оказват влияние върху борбата с изпирането на пари, като се обръща специално внимание на предикатните престъпления в България и въздействието им върху стабилността на държавното управление.

За да бъде правилно анализирана взаимовръзката между противодействието срещу изпирането на пари и стабилно държавно управление, е необходимо да се разгледат дефинициите на двете понятия и да се установят техните пресечни точки.

Трябва да се разгледа дефиницията за стабилно държавно управление и как процесите по противодействие срещу изпирането на пари оказват влияние върху него. Поради липсата на универсално приета дефиниция за стабилно държавно управление, в настоящия доклад ще бъдат разгледани два основни източника, които да послужат като основа за анализа. Дефиницията на United States Institute of Peace - Стабилното държавно управление представлява състояние, при което държавата осигурява основните обществени услуги и отговорно управлява публичните ресурси. Държавните служители се държат под отговорност и отчетност чрез политически и правни механизми, а гражданите участват в управлението чрез граждански организации, независими медии и политически партии. Стабилното управление гарантира задоволяване на базовите потребности на населението, защита на правата на малцинствата и мирно управление на конфликти чрез политическите процеси. Конкуренцията за власт се осъществява ненасилствено, а държавните институции често си партнират с недържавни организации за изпълнение на основни функции като сигурност, върховенство на закона, икономическо управление и социални услуги.[1] (Stable Governance, United States Institute of Peace, 2023)

Вторият източник, който разглежда дефиницията за стабилно държавно управление е Световната банка, която определя индикатора за стабилно държавно управление на база 6 компонента, които се анализират от 1996г. и ще се използват за оценка за стабилността на държавното управление в България и ще се види неговото развитие от 1998г. до 2023г. Това развитие ще се опитаме да обвържем и да видим дали има зависимост с процеса по противодействие срещу прането на пари и процесите, които са обвързани с него.

Доброто управление е от съществено значение за развитието, тъй като подпомага страните да увеличават икономическия растеж, да изграждат човешки капитал и да укрепват социалното сближаване. Индексът Worldwide Governance Indicators (WGI) обобщава възприятията за качеството на управлението в повече от 200 икономики за периода 1996–2023 г. Индексът е формиран от 6 компонента. 2 (World Wide Governance Indicatorce, Worldbank, 2024)

Шестте индикатора на WGI

1. Глас и отчетност (Voice and Accountability)
Този индикатор измерва степента, в която гражданите участват в избора на своето правителство, както и свободата на изразяване, сдружаване и независимост на медиите. Силната отчетност означава по-голямо доверие в институциите и по-добро съответствие с интересите на обществото.

2. Политическа стабилност и отсъствие на насилие/тероризъм (Political Stability and Absence of Violence/Terrorism)
Показва вероятността правителството да бъде дестабилизирано или свалено чрез неконституционни или насилствени средства, включително тероризъм. Високите стойности на индикатора означават предвидимост и устойчивост на институциите.

3. Ефективност на правителството (Government Effectiveness)
Измерва качеството на публичните услуги, капацитета на държавната администрация и доверието към политиките на правителството. Силната ефективност се свързва с по-голяма институционална компетентност и последователно изпълнение на политики.

4. Регулаторно качество (Regulatory Quality)
Оценява способността на правителството да създава и прилага политики и регулации, които насърчават частната инициатива и конкурентоспособността. Доброто регулаторно качество намаля административните пречки и ограничава произвола.

5. Върховенство на закона (Rule of Law)
Показва до каква степен гражданите и организациите имат доверие в правните норми и съдебната система. Силно върховенство на закона намалява несигурността и корупционните практики.

6. Контрол върху корупцията (Control of Corruption)
Отразява степента, в която държавната власт се използва за лична изгода, както и наличието на малка и голяма корупция. Ефективният контрол върху корупцията укрепва доверието в държавата и повишава ефективността на управлението.

Стабилното държавно управление, както е дефинирано от United States Institute of Peace, представлява състояние, в което държавата осигурява основни обществени услуги, управлява отговорно публичните ресурси и гарантира участие на гражданите чрез прозрачни политически процеси. Сходни елементи откриваме и в индикаторите на Световната банка (Worldwide Governance Indicators), които измерват качеството на управлението чрез шест компонента: глас и отчетност, политическа стабилност, ефективност на правителството, регулаторно качество, върховенство на закона и контрол върху корупцията. Определението на USIP (United States Institute of Peace) намира своята практическа измеримост чрез WGI, което позволява проследяване и оценка на управленската стабилност във времето. И двата подхода подчертават, че устойчивото и ефективно управление е ключов фактор за ограничаване на корупцията и финансовите престъпления, включително прането на пари.

На следващо място ще разгледаме дефиницията за изпиране на пари и как тя е обвързана с предикатните престъпления, които са в основата на процеса.

Съгласно чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), „изпирането на пари“ представлява умишлено действие, чрез което имущество, придобито от престъпление, се преобразува, прехвърля, укрива или използва, за да се прикрие неговият незаконен произход или да се подпомогне извършителят да избегне правните последици. Това включва както прехвърляне и укриване на средства, така и придобиването или използването им със знанието, че произхождат от престъпление. Законът обхваща и участие, подпомагане или съвети за извършването на такива действия. 3 (Закон за мерките срещу изпиране на пари, 2025)

За да се разбере взаимовръзката между противодействието срещу изпирането на пари и стабилното държавно управление, е необходимо да се разгледат предикатните престъпления – основните условия за осъществяване на процеса по пране на пари. Тези процеси са взаимносвързани и трябва да се анализират в тяхната цялостна свързаност и взаимно влияние.

Това ще бъде основата за анализа на ситуацията в България и за оценка доколко те влияят върху стабилността на държавното управление. Без предикатни престъпления пране на пари не би било възможно, тъй като липсват незаконно придобити средства за легализиране.

Поради това предикатните престъпления не следва да се разглеждат отделно, а като неразделна част от цялостния процес. Следва да се обърне внимание на дефиницията на предикатното престъпление и причините, поради които те стоят в основата на процеса по пране на пари и съответно влияят на изграждането или нарушаването на стабилното държавно управление.

Предикатни престъпления са първичните престъпления, от които произлизат незаконни доходи и които създават основата за процеси по изпиране на пари. Според Групата за финансови действия FATF (Financial Action Task Force) „предикатни престъпления са престъпленията, чиито приходи могат да бъдат предмет на изпиране на пари“4 (FATF, Glossary, 2023). Те обхващат широк кръг тежки деяния – корупция, измами, наркотрафик, трафик на хора, данъчни престъпления, финансиране на тероризъм и др. Европейската директива 2018/1673 също изисква държавите членки да свързват прането на пари по отношение на набор от предикатни престъпления, включително участие в организирана престъпност, корупция, измама, киберпрестъпления и данъчни престъпления5 (Directive (EU) 2018/1673, Art. 2). Така без наличието на предикатно престъпление не може да се реализира и процесът на изпиране на пари, тъй като липсва „незаконен източник на средства“, който да бъде прикриван или трансформиран.

Предикатните престъпления, които влияят върху процесите по изпиране на пари, се извършват както в България, така и в резултат на дейности извън страната. Статистическата информация, налична у нас, може да се приеме за база, но трябва да се има предвид, че тя обхваща всички видове престъпления, което може да доведе до изкривяване на данните. Освен това е необходимо да се отчита, че броят на реално извършените престъпления и броят на делата, приключили с осъдителна присъда, се различават. Това е тясно свързано с качеството на разследванията и ефективността на съдебната система.

За да се разбере правилно оценката на Държавата по отношение на противодействието на изпиране на пари, е необходимо да се направи преглед на Националната оценка на риска от изпиране на пари, в която е описано, че борбата срещу изпирането на пари е от изключителна важност за стабилността и просперитета на България. Това е посочено в резюмето на Националната оценка на риска: „Борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма продължава да е от изключително значение за сигурността и просперитета на България.“ 6 (Резултати от национална оценка на риска, 2023)

В Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България за периода 2023 – 2027 г. е описано разбирането за изпирането на пари, неговия ефект и последствия: „Изпирането на пари: - представлява риск за цялото общество, ерозира доброто управление и устоите на демократичния ред; - оказва негативно влияние върху икономиката като цяло, намалява ефективността на финансовата система, възпрепятства правилното и целево усвояване на европейските фондове; - разрушава конкурентната среда и стимулите за икономически растеж в страната; - създава условия за корумпиране на бизнеса, финансовите институции и държавната администрация; - подхранва организираната престъпност и тероризма; - засяга в негативна степен международния престиж на страната.“ 7 (СТРАТЕГИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2023-2027)

Противодействието на изпирането на пари следва да има ясни цифрови показатели, които да демонстрират неговата ефективност. Рамката за борба с изпирането на пари е от изключително значение, но само въвеждането на регулацията не води автоматично до ефективност в процесите. За тази цел ще разгледаме броя на подадените доклади за съмнителни операции за периода 2021 г. – 2024 г., които показват устойчива тенденция на намаляване в подаването на сигнали. Необходимо е да се направи анализ дали тези тенденции в страната са положителен знак или са следствие от други причини.

Последните четири години в България показват продължаващ спад в броя на подадените доклади за съмнителни операции (STR):

• 2021 г. – 6223 доклада

• 2022 г. – 5952 доклада (-4.4%)

• 2023 г. – 4014 доклада (-32.6%)

• 2024 г. – 3771 доклада (-6.1%)

Общото намаление от почти 40% за този период поставя въпроса дали спадът се дължи на повишена ефективност и по-качествени, селективни анализи или е индикация за пропуски, предизвикани от административни затруднения или намалена ангажираност в докладването. 8 (Доклади за дейността на ДАНС)

В заключение, на база изготвения анализ е важно да се разбере взаимодействието между борбата срещу изпирането на пари и стабилността на държавното управление. Връзката между тях е ключова за развитието на страната. Необходимо е да се отчита и икономическото въздействие на изпирането на пари, което включва подкопаване на доверието в институциите, забавяне на икономическия растеж и понижена привлекателност за инвестиции. Тези компоненти, макар и индиректно свързани с процесите на противодействие срещу изпирането на пари, оказват реален ефект върху стабилността на управлението.

Важно е да се разглежда противодействието срещу изпирането на пари не като изолиран процес, а като част от комплекс от процеси, които завършват с изпиране на незаконни средства. Липсата на ефективност в тези процеси липсата на възможност една държава да осигурява стабилно и ефективно управление за гражданите си.

II. Мястото на България в индекса на Световната банка

На база анализа на шестте компонента, които се изчисляват за България, само при два от тях се отчита подобрение през 2023 г. в сравнение с 1998 г. Статистическата информация обхваща периода 1996г. до 2023г. По-долу следва по-детайлен анализ на всеки от компонентите и как те биха могли да влияят върху процесите по предотвратяване на изпирането на пари.

Таблица 1: „Гласност и отчетност“

Таблица 2: „Гласност и отчетност“

След достигане на връх в края на първото десетилетие на 21 век, „Гласност и отчетност“ в България показват значителен спад, което отразява предизвикателствата пред демократичните механизми и ефективността на институциите.

След 2013 г. се наблюдава тенденция към намалена отчетност на управлението и по-слабо гражданско участие, което може да се свърже с проблеми в институционалната стабилност и общественото доверие.

Тези колебания имат значение за ефективността на системите за противодействие срещу изпирането на пари, тъй като по-ниската отчетност и гражданска гласност затрудняват контролa, прозрачността и превенцията на корупция и финансови престъпления.

Таблица3: Политическа стабилност и отсъствие на насилие/тероризъм

Таблица 4: Политическа стабилност и отсъствие на насилие/тероризъм

От 1998 до 2023 г. има колебания в политическата стабилност с най-силен спад около 2004 г., вероятно свързан с политическа криза или повишени рискове от насилие и тероризъм. След 2019г. се забелязва спад и към 2023г. индексът е на по-ниски нива от 1998г.

Значението на политическата стабилност за противодействието срещу прането на пари е ключово, защото ефективността на мерките за борба с финансови престъпления зависи от стабилни и функциониращи институции, правова държава и силен контрол. При по-ниска политическа стабилност има по-голям риск от корупция, слабо прилагане на закони и лесни възможности за финансови измами и изпирането на пари. Това застрашава финансовата система и намалява доверието в държавата. Намалението на стабилността след 2019 може да доведе до предизвикателства при поддържането и подобряването на рамката за противодействие изпирането на пари, особено ако политическите нестабилност се отразяват върху институционалната ефективност.

Таблица 5: Ефективност на правителството

Таблица 6: Ефективност на правителството

Ефективността на правителството в България е преминала през фази на подобрение и спад, отразяващи промените в политическата и икономическа среда. Отново се забелязва по-нисък индекс към 2023г. в сравнение с 1998г., което може да се приеме за притеснителен индикатор, предвид влизането на страната ни в ЕС и икономическото развитие.

Ефективното правителство е критично за прилагането на политиките за противодействие срещу изпирането на пари — изисква се стабилна администрация, обучени кадри и адекватно финансиране на надзорните органи.

Периодите на спад в ефективността може да са свързани със слаба координация между институциите и по-ниско доверие в управлението, което се отразява негативно на усилията за противодействие срещу изпирането на пари.

Капацитетът и ефективността на правителството в България са ключов фактор за стабилно и устойчиво управление. Показателят показва, че докато съществуват тенденции на подобрение, остават предизвикателства, които могат да влияят негативно на контрола върху изпирането на пари и финансовата прозрачност.

Таблица 7: Регулаторно качество

Таблица 8: Регулаторно качество

Сигурната и добре развита нормативна уредба е стълб на стабилното управление и ефективната борба с изпирането на пари. Показателят за България показва, че макар и с колебания, страната е успяла да поддържа сравнително високо регулаторно качество, което е предпоставка за стабилен и предвидим държавен апарат.

Нормативната уредба за противодействие на изпирането на пари е обхваната в Закона за мерките срещу изпирането на пари и съпътстващите нормативни актове. Българската рамка за борба с изпирането на пари отговаря изцяло на приетите директиви на Европейския съюз и международните стандарти. Въпреки това са установени пропуски, които трябва да бъдат отстранени, за да може страната да бъде извадена от „сивия списък“ на FATF.

Вследствие на приетите нови регламенти и директиви, свързани с противодействието на изпирането на пари, както и на създаването на централен орган за контрол в рамките на ЕС, България ще трябва да положи сериозни усилия, за да отговори на новите изисквания. Това е предизвикателство, тъй като все още не са изпълнени всички стари изисквания, което поставя риска от изваждане на страната от „сивия списък“. 9 (New EU rules to combat money-laundering adopted, 2024)

Таблица 9: Върховенство на закона

Таблица 10: Върховенство на закона

Между 1998 г. и 2023 г. има постепенно, но ограничено подобрение на индекса. Стойността през 2023 г. (53.77) е значително по-добра спрямо 1998 г. (44.50), което показва относителен напредък на България по отношение на върховенството на закона. Въпреки положителната тенденция, индикаторът остава на ниски нива, което означава, че страната се сблъсква с проблеми – като зависимости на съдебната власт, неефективност при прилагане на законите, корупция и слаб контрол от институциите. Високото ниво на върховенство на закона е ключово за ефективното управление на политики за противодействие изпирането на пари. Проблеми с върховенството на закона често водят до затруднения при изпълнение и контрол на механизмите срещу изпирането на пари, корупционни схеми и финансови престъпления.

Таблица 11: Контрол върху корупцията

Таблица 12: Контрол върху корупцията

Показателят „Контрол върху корупцията“ за България демонстрира циклична динамика с ограничен траен напредък за периода 1998–2023 г. Въпреки временните подобрения, липсата на устойчивост и трайно подобрение налага държавата да влага повече ресурси и усилия в реформите, за да намали рисковете и да повиши капацитета си за справяне с корупцията и финансовите престъпления. Липсата на ефективен контрол върху корупцията затруднява изграждането на устойчиви институции, намалява капацитета на държавата да прилага политики за противодействие на изпирането на пари и други финансови престъпления. Корупцията създава условия за криминални практики, влияе негативно върху инвестиционния климат, обществената доверие и върховенството на закона. Ниските стойности на индикатора показват нужда от целенасочени реформи, засилване на контрола, прозрачност и независими регулаторни органи.

През последните пет години следва да се обърне внимание на две основни промени, насочени към подобряване на борбата с корупцията и тежките престъпления, които обаче все още не са донесли очакваната ефективност. Първата е закриването на Специализирания наказателен съд, създаден през 2011 г., чиято цел беше да се бори с тежки криминални престъпления като организирана престъпност, корупционно-икономически престъпления, тероризъм и други. Въпреки това, създаването му не доведе до повишаване на ефективността и независимостта, което бе послужило като основание за неговото закриване. 0 (Законопроектът за закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури е публикуван за обсъждане, DeFakto, 2022)

На следващо място ще отбележим разделянето на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. През 2023 г. Комисията бе разделена на две отделни структури, но новата организация все още не е започнала ефективно да изпълнява възложените си функции. Често се отправят критики, че въпреки разделянето, дублира се част от дейността и съставът й, което не води до очаквано повишаване на ефективността. (Антикорупционната реформа бетонира статуквото вместо да го разгради, Capital, 2024)

III. Анализ на компонентите влияещи върху протидействие изпирането на пари в България.

За да се оцени взаимовръзката между противодействието на изпирането на пари и стабилността на държавното управление, както и влиянието на предикатните престъпления, които също са част от тези процеси и влияят на стабилността, е необходимо да се разгледа международната оценка за България по тези показатели. Това включва анализ на международните доклади и рейтинги, свързани с противодействието на изпирането на пари и други ключови компоненти, които имат пряко влияние върху стабилността на държавното управление.

България не е изолирана от международната политическа и икономическа сцена, което включва и предизвикателствата, свързани с финансирането на тероризма и противодействието срещу изпирането на пари. Като част от Европейския съюз и член на FATF, страната ни има ангажимент да прилага най-високите международни стандарти в тази област.

България подлежи на редовни оценки от FATF, които се извършват по унифицирана методология и предоставят реална оценка върху ситуацията в страната, както и сферите, в които са необходими подобрения. Преди да прегледаме оценката на FATF, е важно да се види как България е оценена спрямо рисковете, свързани с тероризма, организираната престъпност, корупцията, борбата срещу изпирането на пари и сивата икономика.

Макар рискът от терористични атаки в България да е нисък, стратегическото ни разположение ни отрежда ролята на входна точка към Европа за организирани терористични групи. 12 (Country Reports on terrorism: Bulgaria, 2023)

Организираната престъпност разширява своя обхват и влияние, като укрепва международните си връзки. В същото време това засилва и проявленията ѝ на локално ниво.

Организацията „Глобална инициатива за борба с организирата престъпност“ 13 (Global Organized Crime Index 2023, page 125) изчислява глобален индекс, който проследява нивото на престъпност във всяка страна. Според този индекс България заема 11-о място в Европа от общо 44 държави по показателя за престъпност. 14 (Global Organized Crime Index 2023, page 128) Индексът показва възходяща тенденция, като колкото по-високо е класирана една държава, толкова по-нисък е темпът на развитие на организираната престъпност. Друг ключов показател е индексът за съпротивляемост на държавите, по който България заема 29-о място. При този индекс логиката е обратна – колкото по-висока е позицията в класацията, толкова по-слаба е способността на държавата да се противопоставя на организираната престъпност. 15 (Global Organized Crime Index 2023, page 129) Може би най-притеснителен е комбинираният анализ на двата индекса и цялостната оценка, дадена от организацията. България е единствената държава в ЕС, която попада в категорията на страни с висока престъпност и ниска съпротивляемост. Оценката, предоставена в доклада, е изключително тревожна: „Всички държави, които са преминали в категорията с висока престъпност и ниска съпротивляемост, са отбелязали рязко увеличение на престъпната активност, без техните правителства да предприемат адекватни мерки за справяне с новите предизвикателства.“ “Един от най-ярките примери е България, където разпространената хронична корупция продължила на фона на политическа нестабилност, довела до провеждането на четири парламентарни избори в рамките на само година и половина.“ 16 (Transparency International index 2024)

Следващият ключов аспект е оценката на страната по отношение на риска от тероризъм. България попада в групата на държавите с нисък риск от терористични атаки. Въпреки това, беше необходимо да се предприемат промени в регулаторната рамка, свързани с финансирането на тероризма. Това наложи въвеждането на законодателни изменения в съответствие със становището на Работна група 26 „Финансови услуги“ към Съвета на ЕС.

Корупцията е сериозен проблем, който оказва пряко влияние върху борбата срещу изпирането на пари и подкопава икономическата стабилност на страната. Според индекса на „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International), България заема 76-то място. „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International) е международна организация, която извършва дейност в над 100 държави. В рамките на Европа единствено Унгария е с по-нисък резултат от България по коефициента за корупция. Индексът показва влошаване на резултатите, като включва и измерване на нивата на политическа корупция, което подчертава, че тя представлява сериозна бариера за добро управление

Следващата оценка идва от „Международен център за възстановяване на активи“ (International Centre for Asset Recovery - ICAR), който провежда ежегодна оценка на страните по линия на борбата срещу изпирането на пари, като отчита фактори като измами, регулаторна рамка, корупция, върховенството на закона и други. От 34 оценени държави в Европа, България заема трето място, след Малта и Унгария, като споделя същата оценка с Румъния. 17 (Basel AML Index 2024,) Турция има оценка, която е по-ниска от тази на България и Румъния, което може да се приеме като завишен риск за нас, имайки предвид, че споделяме две основни граници със страни, които също показват проблеми в областта на борбата срещу изпирането на пари. Това подчертава наличието на проблеми в тази сфера и висок риск от изпирането на пари.

Има още един индекс, който оказва пряко влияние върху процесите, които разглеждаме, а именно индексът на свободата на словото. Този индекс се изчислява от организацията „Репортери без граници“, като България систематично заема едно от последните места по свобода на словото. Това оказва пряко влияние върху върховенството на закона, усилията за предотвратяване на корупционни практики и икономическата стабилност на страната. След България в класацията са само Унгария, Кипър, Малта и Гърция. 18 (Reporters without Borders: Bulgaria climbs to 59th place in media freedom ranking, 2024) Оценката от страна на „Репортери без граници“ е ясно посочена още в началото на доклада за България. „Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.“ 19 (Reporters without borders: Bulgaria, 2024)

Добра основа за развитието на всички описани дейности, по които България заема челни позиции във всички негативни класации, е сивата икономика. България е лидер в тази област, като съгласно доклад на Европейския парламент, сивата икономика към 2019 г. възлиза на 30,1%.20 (Taxation of the Informal Economy in the EU) Според доклад на Фридрих Шнайдер, един от най-утвърдените учени в тази област, към 2023 г. сивата икономика е 33,1%. 21 (Сивата икономика на България е най-голяма в Европа,2023) Сивата икономика на България е най-голяма в Европа. Това би означавало, че според данните за 2023 г. делът на сивата икономика е над 55 милиарда лева. Такава среда създава предпоставки за прикриване на доходи, изпиране на пари и формиране на организирани престъпни групи.

От всички анализирани оценки може да се направи извод, че в България съществуват сериозни проблеми в борбата срещу организираната престъпност, корупцията, изпиране на пари, сивата икономика и свободата на словото. Тези проблеми водят до негативни последствия за обществото, икономиката и благосъстоянието на гражданите. Козметичните промени в законодателството, които целят да отговорят на изискванията на ЕС, не са достатъчни – необходим е реален напредък в борбата с тези явления. Слабостите в тези области подкопават доверието на гражданите в способността на страната да се справи с належащите и заплашващи обществото проблеми. Предикатните престъпления, които предшестват изпирането на пари, поставят на дневен ред наличието на проблеми в борбата със сивата икономика, организираните престъпни групи, корупцията и измамите. Те пряко влияят върху усилията за предотвратяване на изпирането на пари. Липсата на ефективни процеси – проблем, свързан не със законодателството, а с неговото прилагане – е една от основните причини за настоящата ситуация в България. Това води до завишен риск за държавата, обществото, бизнеса и икономиката, като може да се заключи, че такова състояние е и пряк риск за националната сигурност на страната. В Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република Българя, приета с Решение на НС от 14.03.2018 г. теми като изпиране на пари, корупция, организирана престъпност, тероризъм, сива икономика и измами се споменават 46 пъти в документ с обем от 33 страници. 22 (Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България Приета с Решение на НС от 14.03.2018г.)

Присъствието на България в челните места на негативни класации, свързани с предикатните престъпления и борбата с изпирането на пари, както и включването й в т.нар. „сив списък“ на FATF, представляват сериозна заплаха за икономическата стабилност на страната. Това оказва влияние и върху националната сигурност и позволява да се направи изводът, че стабилността на държавното управление—която зависи от множество фактори—е засегната от процесите, свързани с противодействието на предикатните престъпления и изпирането на пари.

Тази връзка се потвърждава от индекса за стабилно управление, както и от отделните параметри, които се използват при неговото изчисление. В четири от шестте индикатора се наблюдава спад при сравнение на данните за 1998 г. и 2023 г. Това подчертава необходимостта от подобряване на процесите по борба срещу предикатните престъпления и изпирането на пари, което от своя страна би довело до положително въздействие върху стабилността на държавното управление в България, както и върху икономическия и социалния живот на гражданите и бизнеса.

IV. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО (ИЗВОДИ)

Резултатите от изследването и анализираните данни дава известна степен на увереност, че стабилността на държавното управление е свързана с процесите по противодействие срещу изпирането на пари и борбата с предикатните престъпления. Данните показват, че между тези две явления съществува пряка връзка.

За да се постигне стабилно държавно управление, е необходимо противодействието срещу изпирането на пари да бъде национален приоритет, като се търси практическата ефективност на прилаганите мерки, а не само козметични промени в регулациите с цел изпълнение на международни ангажименти.

Този подход изисква системни и конкретни действия, които реално да подобрят механизмите за контрол и превенция, като по този начин се гарантира устойчивостта и стабилността на управленските процеси.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България трябва да постави борбата срещу изпирането на пари като национален приоритет и да работи ефективно, като се прилагат практически мерки, които да имат реален ефект, а не само промени в регулации и правила, които не се прилагат ефективно. Този процес не бива да се разглежда само през призмата на подобряване на бизнес средата и финансовите показатели на страната. Противодействието срещу изпирането на пари трябва да се възприема като част от един по-значим и цялостен процес – борбата срещу предикатните престъпления.

Не можем да постигнем икономическо благосъстояние и стабилно държавно управление без да бъдат заздравени механизмите за предотвратяване на изпирането на пари. За развитието на страната ни са необходими правов ред, ефективна борба с корупцията, противодействие на организираната престъпност и успешна борба с прането на пари.

Липсата на тези компоненти излага националната сигурност на риск, компрометира държавното управление, води до ниска ефективност на държавните структури и показва липса на политическа воля за устойчиво развитие и икономическо просперитет

ЛИТЕРАТУРА

Stable Governance, United States Institute of Peace, 2023, Available on: https://www.usip.org/guiding-principles-stabilization-and-reconstruction-the-web-version/stable-governance [last viewed: 02 September 2025].

2 World Wide Governance Indicatorce, Worldbank, 2024, Available on: https://www.worldbank.org/en/publication/worldwide-governance-indicators [last viewed: 02 September 2025].

3 Закон за мерките срещу изпиране на пари, Available on: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137182924 [last viewed: 02 September 2025].

4 FATF, Glossary, 2023 - Available on: https://www.fatf-gafi.org/en/pages/fatf-glossary.html [last viewed: 02 September 2025].

5 Directive (EU) 2018/1673, Art. 2 - Available on: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L1673 [last viewed: 02 September 2025].

6 Резултати от национална оценка на риска, 2023, Available on: https://dans.bg/bg/78 [last viewed: 08 September 2025].

7 СТРАТЕГИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2023-2027, 2024, Available on:.https://pris.government.bg/document/a6571c43fa1fd1dc3bd5e15b0a91ce76 [last viewed: 08 September 2025].

8Доклади за дейността на ДАНС, 2024 Available on: https://dans.bg/bg/activities/reports [last viewed: 03 September 2025].

9 New EU rules to combat money-laundering adopted, 2024, Available on: https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20240419IPR20586/new-eu-rules-to-combat-money-laundering-adopted?utm_source [last viewed: 03 September 2025].

0 (Законопроектът за закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури е публикуван за обсъждане, 2022), Available on:

https://defakto.bg/2022/01/28/publikuvan-za-obsajdane-e-zakonoproe/#google_vignette [last viewed: 04 September 2025].

Антикорупционната реформа бетонира статуквото вместо да го разгради, 2024, Available on:

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2024/05/17/4626092_antikorupcionnata_reforma_betonira_statukvoto_vmesto/?utm_source [last viewed: 04 September 2025].

12 Country Reports on terrorism: Bulgaria, Available on: https://2025.state.gov/reports/country-reports-on-terrorism-2023/bulgaria/?utm_source [last viewed: 10 September 2025].

13 Global Organized Crime Index 2023, Available on: https://globalinitiative.net/wp-content/uploads/2023/09/Global-organized-crime-index-2023-web-compressed-compressed.pdf стр.125 [last viewed: 10 September 2025].

14 Global Organized Crime Index 2023, Available on: https://globalinitiative.net/wp-content/uploads/2023/09/Global-organized-crime-index-2023-web-compressed-compressed.pdf стр. 128 [last viewed: 10 September 2025].

15 Global Organized Crime Index 2023, Available on: https://globalinitiative.net/wp-content/uploads/2023/09/Global-organized-crime-index-2023-web-compressed-compressed.pdf стр. 149 [last viewed: 10 September 2025].

16 Transparency International index 2024, Available on: https://transparency.bg/corruption-perception-index-2024/ [last viewed: 10 September 2025].

17 Basel AML Index 2024, Available on: https://index.baselgovernance.org [last viewed: 10 September 2025].

18 Reporters without Borders: Bulgaria climbs to 59th place in media freedom ranking, Available on: https://nova.bg/news/view/2024/05/03/454468/reporters-without-borders-bulgaria-climbs-to-59th-place-in-media-freedom-ranking/?utm_source [last viewed: 10 September 2025].

19 Reporters without borders: Bulgaria, Available on: https://rsf.org/en/country/bulgaria?utm_source [last viewed: 10 September 2025].

20 Taxation of the Informal Economy in the EU, Available on: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2022/734007/IPOL_STU(2022)734007_EN.pdf [last viewed: 10 September 2025].

21 Сивата икономика на България е най-голяма в Европа,2023, Available on: https://www.dnes.bg/a/58-obshtestvo/561615-sivata-ikonomika-na-balgariya-e-nay-golyama-v-evropa?utm_source [last viewed: 10 September 2025].

22 Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България Приета с Решение на НС от 14.03.2018г., Available on: https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=671&utm_source [last viewed: 03 September 2025].

The impact of anti-money laundering prevention on sustainable governance

Abstract: The report traces the interconnection between the prevention of money laundering and the stability of governance. It analyzes to what extent this process influences governance stability and whether it can be argued that it impacts state stability. The study examines the degree to which problems in preventing money laundering and related processes can undermine governance stability, as well as whether investments in improving these processes lead to strengthened stability.

Keywords: anti-money laundering ; stable governance ; predicate offences ; corruption; financial crimes ; sustainable governance; international standards; economic stability

Radomir Dukov, PhD student

National Security and Defence Faculty

Rakovski National Defense College

Mladost 4, 480

Sofia, Bulgaria

E-mail: radomir.dukov@gmail.com