България и FATF
между очакванията за излизане от „сивия списък“ и реалната ефективност
Радомир Дуков
7/5/20261 мин четене
Ще бъде ли България извадена от „сивия“ списък на FATF?
След публикуването на последния междинен доклад на MONEYVAL през юни 2026 г. в публичното пространство се създадоха сериозни очаквания, че България е на прага да бъде извадена от т.нар. „сив“ списък на FATF. Това очакване беше подкрепено както от представители на различни държавни институции, така и от множество публикации в медиите, според които страната ни вече е изпълнила всички препоръки на FATF.
Включително бяха публикувани материали, които директно потвърждават подобно твърдение:
Това доведе до възприемането, че България вече напълно покрива изискванията на FATF.
Това обаче е едно твърде опростено тълкуване на резултатите от доклада.
На първо място следва да се направи важно уточнение. Не е коректно да се твърди, че България едва сега „изпълнява“ препоръките на FATF. Законодателната и институционалната рамка за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуваше и преди включването на страната в „сивия“ списък. Въпросът никога не е бил дали мерките съществуват, а доколко ефективно се прилагат на практика.
Именно поради тази причина оценката на FATF не се основава единствено на наличието на закони, а на тяхното реално прилагане и постигнатите резултати.
Прилагане спрямо Ефективност: Къде сгрешиха интерпретациите?
Твърдението, че „вече изпълняваме всичко“, е некоректно от методологична гледна точка. В областта на борбата с изпирането на пари (AML) въпросът никога не е бил дали дадена държава прилага мерките на FATF, а в каква степен и с какъв резултат го прави. България прилагаше тези мерки и преди вкарването си в списъка, но нивото на ефективност на част от тях не беше на задоволително ниво.
За да разберем правилно механизма, по който FATF оценява една юрисдикция, трябва да разграничим два основни стълба в методологията на организацията:
Техническо съответствие (Technical Compliance): Оценява дали необходимите закони и правила са приети на хартия.
Ефективност (Effectiveness): Оценява как тази законова рамка работи на практика и дали постига реални резултати.
Последният междинен доклад на FATF реферира единствено към техническото съответствие. Той не се базира на проверка на място, а е изготвен само по документи и на база направените промени в законодателството. Цялостният анализ на държавата обаче зависи от нейната ефективност, която измерва различни компоненти на системата.
Нека погледнем оценките за Ефективност на България от 2022 г. (когато беше издаден докладът, довел до включването ни в „сивия списък“) и ги сравним с показателите на Хърватска към момента на нейното включване.
Защо не трябва да очакваме нов доклад до края на 2026 г.?
Важно е да се изясни, че нов писмен доклад до края на 2026 г. няма да бъде издаван. Процесът на FATF изисква всички законодателни промени да бъдат въведени и приложени ефективно поне 6 месеца преди публикуването на доклада. Това означава, че за следваща оценка биха се взели предвид само промени, направени до края на юни 2026 г. Тъй като последният доклад вече е факт, оттук нататък съдбата на България зависи изцяло от предстоящата проверка на място (on-site assessment). Тя е задължителна стъпка за реалното отчитане на ефективността.
Ако погледнем чисто техническото съответствие (Technical compliance) на база документи към юни 2026 г., България се намира в значително съответствие с по-голямата част от препоръките и дори изпреварва Хърватска.
Към днешна дата имаме 27 компонента със статус Largely compliant и 13 със статус Compliant. На техническо ниво изненади не могат да се очакват, тъй като докладът е финализиран.
Истинското предизвикателство: Къде липсват резултати?
Основното предизвикателство остава свързано с първоначално оценените по-ниски нива на ефективност, които са пряко обвързани с реалните държавни приоритети. FATF поставя особен акцент върху наличието на реални дела за изпиране на пари и последваща конфискация на незаконно придобити активи.
В България по тези два компонента се наблюдава по-ограничено практическо развитие. През последните три години не се откроява значителен брой публично известни знакови дела за пране на пари или мащабни конфискации. Тези наблюдения често се разглеждат в по-широк институционален контекст, включително нивата на корупция, позиционирането на страната в Индекса на организираната престъпност, както и въпроси, свързани със свободата на словото и други предикатни престъпления. В редица международни класации България се нарежда в долната част на класирането в рамките на Европейския съюз, което прави оценката на „ефективността“ по-комплексна от методологична гледна точка.
Нека разгледаме и последното официално изявление на FATF по отношение на страната ни:
„През октомври 2023 г. България пое политически ангажимент на най-високо ниво да работи съвместно с FATF и MONEYVAL за повишаване на ефективността на своя режим за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ПИП/ФТ). По време на Пленарната сесия през юни 2026 г. FATF направи първоначалното заключение, че България в значителна степен е изпълнила своя План за действие. В резултат на това FATF прецени, че е необходимо да бъде извършено посещение на място (on-site assessment), с цел да се потвърди, че прилагането на реформите в областта на ПИП/ФТ е започнало и се осъществява устойчиво, както и че необходимият политически ангажимент за поддържането на тези реформи в бъдеще остава налице.“
Политическият ангажимент има ключово значение и FATF изрично поставя акцент върху него. В същото време самото му деклариране не води автоматично до повишаване на ефективността. Очакването е да бъдат реализирани и видими резултати в съдебната фаза, включително разследвания, обвинения, осъдителни присъди и отнемане на незаконно придобито имущество.
В момента България разполага с редовно избрано правителство с парламентарно мнозинство, което има необходимите институционални инструменти за укрепване на рамката и за насърчаване на по-ефективно прилагане на мерките. В този контекст остава важно страната да демонстрира устойчив напредък в практическото противодействие на финансовите престъпления, а не единствено чрез нормативни промени. Подход, който до момента се разглежда като недостатъчен за промяна на оценката по ефективност.
Не бива да забравяме и предстоят промени на ниво ЕС, свързани с новия европейски орган за борба с изпирането на пари (AMLA), както и новия пакет от регламенти и директиви.
Дори и благодарение на усилията на определени ведомства България да бъде извадена от „сивия списък“ на FATF в близко бъдеще, липсата на реални дела, конфискации и устойчива политическа воля крие огромен риск. Ако след евентуалното изваждане не демонстрираме реална ефективност, рискът да бъдем вкарани обратно в списъка е съвсем реален.
Процесът по превенция на изпирането на пари не може да съществува изолирано. Той е генетично свързан с общата борба с корупцията, дълбоката съдебна реформа и ефективността на Прокуратурата. Сфери, в които към момента липсват очакваните резултати, което ни оставя на дъното на ЕС. Изводът е ясен: дори и да бъдем извадени от „сивия списък“, институциите не трябва да допускат отпускане. Напротив, нужни са още по-сериозни усилия за надграждане на техническата рамка и демонстриране на ефективност чрез реални присъди и конфискации.
Контакти
© 2026. Всички права запазени.